Home   |  Контакт   |  Филиали
Safe Infusion Therapy (BG)
 
Home > Превенция на риска при инфузионна терапия > Микробиологично замърсяване

Микробиологично замърсяване

Определение

С микробното замърсяване означаваме непреднамереното или инцидентно въвеждане на инфекциозен материал като бактерии, дрожди, плесени, гъби, вируси, приони, протозоа или техните токсини и вторични продукти.[1,2]

„Нозокомиалната инфекция — наричана още „вътреболнична инфекция“ се определя като:
Инфекция при пациент в болница или друго лечебно заведение, при който по време на приемането не е имало активна или в инкубационен период инфекция. Това включва инфекции придобити в болницата, но развили се след изписването, както и професионални инфекции сред персонала на лечебното заведение.” 3

Видове микробни патогени
Има широка гама микробни патогени, които могат да причинят замърсяване и от там - инфекция. В тези групи има няколко различни типове патогени: 

1. Бактерии: това са микроорганизми с размер до 5 µm, които представляват най-важната група патогени при обсъждане на микробиологично замърсяване. Според състава на тяхната клетъчна стена, бактериите могат да бъдат
Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии (вж. Фигура 1, Менингокок (Meningococcus)).

Бактериите могат да бъдат допълнително групирани като:
1.1 „Коменсални“ бактерии: принадлежат към нормалната флора на здрави хора. Те са обикновено безобидни за здрави хора и дори имат известна защитна функция, като предотвратяват колонизирането с патогенни микроорганизми. Някои коменсални бактерии обаче могат да причинят инфекция, ако естественият гостоприемник е компрометиран или ако проникнат в тъканите на гостоприемника.

1.2 Патогенни бактерии: имат по-голяма вирулентност и причиняват инфекции независимо от статуса на гостоприемника.

2. Вируси: субклетъчни биологични обекти с размер 20-200 nm. Съществуват със и без обвивка (покритие с произход най-вече от мембраните на гостоприемника, които покриват вируса) и могат да причинят сериозни инфекции (вж. Фигура 2, HI-вирус).

3. Приони: инфекциозни белтъчни частици. Те са най-малките патогени, които са с размер под 5 nm.

Както прионите, така и вирусите са частици без собствен метаболизъм и поради това не се считат за живи организми. За репродукцията си те зависят от метаболизма на организма гостоприемник.

4. Гъби, дрожди и протозоа с размери до 200 µm в диаметър са три други групи източници на инфекции.3 Мицелът - вегетативната част на гъбичката - е показан на Фигура 3, Penicillium digitatum.

Токсични вторични продукти от микроорганизмите

Ендотоксин:
Най-честият пример за ендотоксини са липополизахаридите (LPS), откривани във външната мембрана на групата на грам-отрицателните бактерии. Ако тази мембрана дегенерира, напр. когато бактерията загине, LPS се освобождават. LPS са топлоустойчиви и причиняват сериозно повишение на температурата, втрисане, сепсис и необратим шок.

Екзотоксин:
Екзотоксините са токсични вещества, които се екскретират активно или се освобождават от микроорганизми, като бактерии, гъби, водорасли и протозоа. Те могат да причинят тежко увреждане на гостоприемника като унищожават клетките или нарушават нормалния метаболизъм, но повечето са неустойчиви на топлина. Clostridium tetani например произвежда тетаноспазмин, който води до симптоми на тетанус; Vibrio cholerae произвежда холератоксин и води до симптоми на холера.

При нормални обстоятелства, отделна бактерия не може да причини никакви поражения. Но дори една бактерия може бързо да се размножи и от нея да се получат милиони: При оптимални условия, бактерии като Escherischia coli могат да удвоят популацията си за 20 минути.

Време Количество Escherichea coli
20 мин 2
40 мин 4
1 час 8
2 часа 64
3 часа 512
4 часа 4 096
5 часа 32 768
6 часа 262 144
6 часа 40 мин 1 048 576

 „Вътреболничните инфекции са широко разпространени. Те са важни фактори, допринасящи за болестност и смъртност. Те стават още по важни като проблем за общественото здраве с нарастващо значение за икономиката и хората поради:

  • Повишения брой и гъстота на населението
  • По-често увредения имунитет
    (възраст, заболявания и лечения)
  • Нови микроорганизми
  • Повишена бактериална резистентност към антибиотици“ 5

Определение на свързана с катетър инфекция на кръвообращението (CR-BSI)
Определението на CR-BSI помага при вземане на решение дали катетърът е основен източник на бактериемия при даден пациент. Те включват инфекции в мястото на изхода или тунелни инфекции и се определят като:

  • Еритема или уплътнение до 2 cm от мястото на излизане на катетъра, при липса на съпровождаща инфекция на кръвообращението и без съпровождаща пурулентност;
  • За тунелни инфекции се изисква наличие на болезненост, еритема или уплътнение на мястото >2 cm от мястото на катетъра заедно с подкожния път на тунелизиран катетър при липса на съпровождаща инфекция на кръвообращението.7

Микробиологичното замърсяване е най-опасно за пациентите, когато засегне парентералната терапия и използваните интравенозни катетри. В подобен случай, патогените могат директно да достигнат системното кръвообращение и да причинят свързана с катетър инфекция на кръвообращението
(CR-BSI) или да достигнат до различни органи и да предизвикат органна недостатъчност.

Поради това превенцията на CR-BSI е от основно значение. В средата на 90-те Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) публикуват стандартно определение за CR-BSI, което е най-широко приетата дефиниция на CR-BSI. 6

Бактериалната инфекция може да бъде лекувана най-вече с антибиотици. Има обаче случаи, когато това е изключително трудно или дори невъзможно, поради това, че бактериите стават с множествена лекарствена резистентност. Срещу повечето заболявания, причинени от вируси и приони, няма и ефективно лекарствено лечение. Поради това при тези заболявания от основно значение е превенцията.

Честота и разпространение на MRSA
Инфекцията с резистентен на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA) представлява сериозен проблем за здравеопазването по цял свят. MRSA е всеки щам на Staphylococcus aureus, който е развил резистентност към бета-лактамни антибиотици, в това число пеницилини (метицилин, диклоксацилин, нафцилин, оксацилин и др.) и цефалоспорини.

Според Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), MRSA понастоящем причиняват 1% от всички стафилококови инфекции и повече от 50% от свързаните със здравеопазването стафилококови инфекции. След Staphylococcus epidermidis, Staphylococcus aureus е вторият най-чест патоген, причиняващ свързани със здравеопазването инфекции в САЩ, а 49% от тези инфекции се причиняват от силно резистентни на антибиотици бактерии MRSA.

Щам наречен USA100 е най-честият тип MRSA, причиняващ свързани със здравеопазването инфекции в болниците в САЩ.8 MRSA е особено сериозен проблем за болници и хосписи, където пациенти с отворени рани, инвазивни изделия и отслабена имунна система са с по-голям риск от инфекция в сравнение с общата популация. Всяка година в САЩ повече от 290 000 хоспитализирани пациенти се инфектират със Staphylococcus aureus. От тези стафилококови инфекции, приблизително 126 000 са свързани с MRSA.9

Определение на бактерии с множествена лекарствена резистентност
Множествената лекарствена резистентност е състояние, което позволява на причиняващ заболяване микроорганизъм да бъде резистентен на определени лекарства или химически съединения с най-разнообразна структура и функция, насочени към ерадикацията му.10
Важни микроорганизми с множествена лекарствена резистентност са

  • Резистентен на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA)
  • Резистентни на ванкомицин Enterococci (VRE)
  • Произвеждащи β-лактамаза с разширен спектър (ESBL) Грам-отрицателни бактерии
  • Продуцираща карбапенемаза Klebsiella pneumoniae (KPC) Грам-отрицателни
  • Резистентен на имипенем Acinetobacter baumannii
  • Резистентен на имипенем Pseudomonas aerginosa
  • Mycobacterium tuberculosis с множествена лекарствена резистентност (MDR-TB) и Mycobacterium tuberculosis с изключителна лекарствена резистентност (XDR-TB)

Литература:

С тази външна препратка Вие ще излезете извън уеб страницата. B. Braun не притежава и няма контрол върху съдържанието на уеб сайта, който ще отворите.

1Gabriel J. 2008
2 Dougherty L.  2006
3World Health Organization 2002
4 Schmidt 2003
5 Ducel G, Beraud C, Benassouli 1995
6 O‘Grady NP, Alexander M, Dellinger EP, Gerberding JL, Heard SO, Maki DG, Masur H, McCormick RD, Mermel LA, Pearson ML, Raad II, Randolph A, Weinstein RA. 2002
7European Centre for Disease Prevention and Control.Prevalence of MRSA in Europe 2008
8Hidron AI, Edwards JR, Patel J, Horan TC, Sievert DM, PollockDA, Fridkin SK. 2006–2007
9Centers for Disease Control and Prevention (CDC)
10 Hebert C, Weber SG 2011

За да прочетете абстракта, отидете на страницата на литературните източници.

Not all products are registered and approved for sale in all countries or regions. Indications of use may also vary by country and region. Product images are for reference only. Please contact your country representative for product availability and information.