Home   |  Контакт   |  Филиали
Safe Infusion Therapy (BG)
 
Home >

Какво казват експертите?

Проф. д-р инж. Andreas Wittmann, Университет на Wuppertal

Какви са рисковете при наранявания поради убождане с игла?

В рамките на обема на задълженията им, медицинските работници са изложени на редица рискове, особено рискове от инфекция при нараняване поради убождане с игла, включително заразени остри изделия. Подобни експозиции на кръв могат да доведат до предаване на почти всички патогени, като хепатит B или C вирус (HBV, HCV) и човешки имунодефицитен вирус (HIV) са сред най-сериозните и фатални. Рискът от заразяване с вируса на хепатит B може да бъде минимизиран чрез ваксинация, като има и относително ефективна профилактика след експозиция в случай на инфектиране с HBV и/или HIV. За разлика от това единствената възможна профилактика на вируса на хепатит C засега е превенция на експозицията. Според различните литературни източници рискът от сероконверсия след експозиция на пренасяни с кръв патогени е оценяван най-вече с добре известното „правило 30-3-0,3“, макар че при хепатит B вируса може да се достигне честота на предаване от 100. Има обаче възможност за ефективна ваксинация срещу HBV. Нашите собствени проучвания показват, че всеки служител е изправен пред риска да получи нараняване поради убождане с игла приблизително на всеки две години, докато отговорните институции съобщават за много по-малък брой. Повечето от тези наранявания стават при изхвърляне на замърсени игли или в резултат на неправилно изхвърляне. Освен това практиката за обратно поставяне на предпазителя на иглата с две ръце, която отдавна е забранена, причинява и до днес редица наранявания поради убождане с игла.

Как да се направи точна оценка на риска?

Според изискванията на Директива 2010/32/ЕС трябва да се направи официална оценка на риска за всички дейности свързани с остри медицински предмети. При точната оценка на риска се вземат пред вид количеството кръв при експозицията според вида остро изделие и честотата на нараняването поради убождане с игла. Отделянето на малките допустими рискове от големите дава полезна информация за ефективното третиране на тези рискове и в крайна сметка позволява да се определят правилните мерки според различните видове изделия.

Кои са основните резултати от проучванията?

Рискът от инфекция по принцип е функция на вероятността, че кръвта на пациента е заразна и вероятността, че достатъчно патогени са предадени при убождането с игла.
Измерванията, включващи изпълнени с кръв кухи игли, напр. i.v. игли с крилца или i.v. катетри, показват че обичайното нараняване при убождане с игла причинява предаване на прибл. 1 µl кръв, докато дълбочината на убождането имат решително влияние върху обема на предадената кръв. Освен това нашите проучвания показват, че и размерът на иглата има влияние върху обема предадена кръв. Съответно иглите с голям лумен са свързани с предаването на по-голямо количество кръв.1

Както се вижда на таблицата по-долу, рискът от инфекция варира между различните видове остри изделия или по-скоро в зависимост от обема на приложенията. Острите изделия, като периферни и централни венозни катетри, игли бътерфлайки за вземане на кръв и хирургически изделия като скалпелни остриета, се характеризират със сериозен, дори фатален риск във връзка с количество кръв при експозицията. Рискът от нараняване или инфекция трябва да се елиминира или поне да бъде намален максимално чрез прилагане на инженерни разработки на обезопасени остри изделия, подобряване на работните практики, осигуряване на подходящо обучение, което още повече гарантира съблюдаването на изискванията на директива 2010/32/ЕС.

Оценка на риска при най-добрите практики
Кои превантивни мерки трябва да бъдат взети?

Събраните в нашето проучване данни, компилирани върху матрицата на анализа на риска, в крайна сметка позволяват на лечебните заведения да предприемат подходящите превантивни мерки и правила за поведение, за да се намали риска и да се предпазят медицинските работници от наранявания поради убождане с игла.
Ефективните стратегии за контролиране на нараняванията и професионалните заболявания трябва да се фокусират върху следните мерки (изброени по ред на предпочитание):
1. Подмяна на основните рискове с по-малко опасни материали и процеси
2. Технически решения за минимизиране на риска
3. Приложение на инженерни контроли за отделяне на работниците от все още оставащите рискове
4. Административни контроли за намаляване на контакта, който не може да бъде контролиран с инженерни решения
5. Използване на лично защитно оборудване (последна линия на защитата)

Проф. д-р инж. Andreas Wittmann
University of Wuppertal
Факултет по безопасен инженеринг, трудова медицина, трудова физиология и контрол на инфекциите

Литература:
1Wittmann, A., Kralj, N., Hofmann, F. (2004): Übertragene Blutvolumina nach Kanülenstichverletzungen – Ein Beitrag zur Risikoabschätzung nach Kanülenstichverletzungen in: Hofmann F., Reschauer G., Stößel U. (Hrsg.): Arbeitsmedizin im Gesundheitsdienst XVII. 188-191. edition FFAS, Freiburg i. Br, 2004

 

Not all products are registered and approved for sale in all countries or regions. Indications of use may also vary by country and region. Product images are for reference only. Please contact your country representative for product availability and information.